8 abr 2017, 0:54

Добрият великан...1 част

  Poesía » Otra
2.2K 2 7

Някъде далече, далече от тук

живял някога тъжен великан.

Бил различен. За другите луд.

Самотник добър и неразбран.

Наричали го глупак и смешник.

Хулели го много жестоко дори.

Приел той ролята си на комик.

Но тайно събирал тихи мечти.

Дълго търпял и дълго живял

така, сред тези сиви несгоди.

Докато една нощ се не спрял,

и чул как някой, някой говори.

Заслушал се в нежният глас.

Гласче на малко, бедно дете.

Но Уви, точно пък в този час

то видяло неговото му лице.

И великанът също уплашен.

Оказал се уплашен. За срам!

В очите на малката страшен,

а в неговите... Точно не знам.

Великанът обаче се решил...

Грабнал я набързо. И хоп!!!

Жесток с нея обаче не бил,

нищо, че изглеждал уж строг.

Във своят дом я приютил...

Нахранил я добре. Облякъл.

От злите си събратя я скрил,

и от техните им проклятия...

 

Следва 2 част...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина каменова Todos los derechos reservados

Вдъхнови ме анимационният филм на Дисни "Добрият великан" който ме впечатли много със своите герои. С историята си за един добър великан и едно момиченце, живеещо в сиропиталище...

Comentarios

Comentarios

  • Душата е скрита
    зад различни лица
    те не са важни
    важна е Тя.
    Интересна тема за явното и скритото.
    Поздрав!
  • Хубава приказка! Чакам втората част. Поздрави!
  • Унесе ме, като в приказка. Чакам с другите. Привет, Иве!
  • Великаните обикновено са добри,ако изключим Циклопа на Омир в "Одисея"... Браво! Дано втора част е също толкова интересна.🐎
  • Много интересно,не съм гледала анимацията.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....