Някъде далече, далече от тук
живял някога тъжен великан.
Бил различен. За другите луд.
Самотник добър и неразбран.
Наричали го глупак и смешник.
Хулели го много жестоко дори.
Приел той ролята си на комик.
Но тайно събирал тихи мечти.
Дълго търпял и дълго живял
така, сред тези сиви несгоди.
Докато една нощ се не спрял,
и чул как някой, някой говори.
Заслушал се в нежният глас.
Гласче на малко, бедно дете.
Но Уви, точно пък в този час
то видяло неговото му лице.
И великанът също уплашен.
Оказал се уплашен. За срам!
В очите на малката страшен,
а в неговите... Точно не знам.
Великанът обаче се решил...
Грабнал я набързо. И хоп!!!
Жесток с нея обаче не бил,
нищо, че изглеждал уж строг.
Във своят дом я приютил...
Нахранил я добре. Облякъл.
От злите си събратя я скрил,
и от техните им проклятия...
Следва 2 част...
© Ивелина каменова All rights reserved.
зад различни лица
те не са важни
важна е Тя.
Интересна тема за явното и скритото.
Поздрав!