8.04.2017 г., 0:54

Добрият великан...1 част

2.2K 2 7

Някъде далече, далече от тук

живял някога тъжен великан.

Бил различен. За другите луд.

Самотник добър и неразбран.

Наричали го глупак и смешник.

Хулели го много жестоко дори.

Приел той ролята си на комик.

Но тайно събирал тихи мечти.

Дълго търпял и дълго живял

така, сред тези сиви несгоди.

Докато една нощ се не спрял,

и чул как някой, някой говори.

Заслушал се в нежният глас.

Гласче на малко, бедно дете.

Но Уви, точно пък в този час

то видяло неговото му лице.

И великанът също уплашен.

Оказал се уплашен. За срам!

В очите на малката страшен,

а в неговите... Точно не знам.

Великанът обаче се решил...

Грабнал я набързо. И хоп!!!

Жесток с нея обаче не бил,

нищо, че изглеждал уж строг.

Във своят дом я приютил...

Нахранил я добре. Облякъл.

От злите си събратя я скрил,

и от техните им проклятия...

 

Следва 2 част...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина каменова Всички права запазени

Вдъхнови ме анимационният филм на Дисни "Добрият великан" който ме впечатли много със своите герои. С историята си за един добър великан и едно момиченце, живеещо в сиропиталище...

Коментари

Коментари

  • Душата е скрита
    зад различни лица
    те не са важни
    важна е Тя.
    Интересна тема за явното и скритото.
    Поздрав!
  • Хубава приказка! Чакам втората част. Поздрави!
  • Унесе ме, като в приказка. Чакам с другите. Привет, Иве!
  • Великаните обикновено са добри,ако изключим Циклопа на Омир в "Одисея"... Браво! Дано втора част е също толкова интересна.🐎
  • Много интересно,не съм гледала анимацията.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...