13 окт. 2019 г., 01:28

Добро ми зайче!

1.3K 0 2

„Когато, мамо, ме връстник обиди,
с обида трябва ли да отговоря
или с деяния да го оборя
градивни, та че е сгрешил — да види?“

 

„Когато, рожбе, те обидят, знай, че
посрамени ще се усетят сетне —
и светлина ще им в сърцата светне,
и те, пораснали, добро ми зайче,

 

със закъснение ще те помолят
да им простиш, за да се чувстват ведри
и всеотдайни, и добри, и щедри,
и вашият живот да бъде полет!“

 

„Ти, мамо, озари ме и упъти,
и те обичам, и благодаря ти!“

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Минев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...