„Когато, мамо, ме връстник обиди,
с обида трябва ли да отговоря
или с деяния да го оборя
градивни, та че е сгрешил — да види?“
„Когато, рожбе, те обидят, знай, че
посрамени ще се усетят сетне —
и светлина ще им в сърцата светне,
и те, пораснали, добро ми зайче,
със закъснение ще те помолят
да им простиш, за да се чувстват ведри
и всеотдайни, и добри, и щедри,
и вашият живот да бъде полет!“ ...