Има толкова много неща,

които искам да (ти) кажа,

да (ти) разкажа.

Но мълча и се усмихвам.

Знаеш ли защо?

Защото искам да изтрия

от килима следите от

счупената чаша за кафе.

Да, сутрин опиянена от

аромата на черното кафе,

се прокрадва малка и

едва доловима, съвсем тихичка

- мисълта за теб.

Но отново се усмихвам и

отпивам гладка, за да се

събудя. (- нуждая се)

Поглеждам навън и света

около мен, забързан, разпилян и

дори малко зъл, лети опиянен

от мисълта за теб или

от аромата на черното кафе.

Е... случи се...

видях дъното на чашата за кафе.

Усмихнах се, започва новият ден

и дойде време да полетя,

подай ми ръка и лети с мен.