Apr 26, 2013, 11:47 PM

Добро утро

  Poetry » Love
913 0 0

Има толкова много неща,

които искам да (ти) кажа,

да (ти) разкажа.

Но мълча и се усмихвам.

Знаеш ли защо?

Защото искам да изтрия

от килима следите от

счупената чаша за кафе.

Да, сутрин опиянена от

аромата на черното кафе,

се прокрадва малка и

едва доловима, съвсем тихичка

- мисълта за теб.

Но отново се усмихвам и

отпивам гладка, за да се

събудя. (- нуждая се)

Поглеждам навън и света

около мен, забързан, разпилян и

дори малко зъл, лети опиянен

от мисълта за теб или

от аромата на черното кафе.

Е... случи се...

видях дъното на чашата за кафе.

Усмихнах се, започва новият ден

и дойде време да полетя,

подай ми ръка и лети с мен.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...