Доброта
Знам, че има те, сгушена в погледа тих на старица,
и в сърцето на гладния, хляба си дал на другар,
във онази догаряща малка църковна свещица,
изповядала мъка човешка пред Божи олтар.
Знам, че с майчина длан галиш малките детски главици
и изтриваш сълзите с усмивка, от обич родена.
Самотата превръщаш във пролетна песен на птици...
Как бих искала с твоето име да кръстя Вселената!
Мълчаливо се връщам към теб, и прости ми, прости,
че нозете ми още от грешните стъпки са кални...
Още вярвам във теб, и ми стига да зная, че ти
ще надвиеш с добро всички демони в мен кръвожадни.
Нямам толкова обич в сърцето си, колкото този,
който воден от теб, жертва себе си, да ни спаси.
Аз съм само човек и преминах сто метаморфози,
докато разбера, че най-важното чувство... си ти.
Но не стигна да дам свойта прошка на тези, които
се прицелваха в мене със думи... юмруци... дела...
Как се галят на дявола острите, черни, копита?
Нямам още у себе си толкоз от теб, Доброта!...
Но ми стига да чувствам как топлиш сърцето ми ти,
и когато изпълниш го цялото, знам, че ще мога
да оставя след себе си чисти следи... И добри.
И ще се доближа опростена, смирена...
до Бога.
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
