Avis (Павлина Соколова)
362 966
8.03.2016 г., 7:29 ч.

Доброта 

  Поезия » Друга
417 1 3

Знам, че има те, сгушена в погледа тих на старица, 
и в сърцето на гладния, хляба си дал на другар,
във онази догаряща малка църковна свещица,
изповядала мъка човешка пред Божи олтар.

 

Знам, че с майчина длан галиш малките детски главици
и изтриваш сълзите с усмивка, от обич родена.
Самотата превръщаш във пролетна песен на птици...
Как бих искала с твоето име да кръстя Вселената!

 

Мълчаливо се връщам към теб, и прости ми, прости, 
че нозете ми още от грешните стъпки са кални...
Още вярвам във теб, и ми стига да зная, че ти
ще надвиеш с добро всички демони в мен кръвожадни.

 

Нямам толкова обич в сърцето си, колкото този,
който воден от теб, жертва себе си, да ни спаси.
Аз съм само човек и преминах сто метаморфози,
докато разбера, че най-важното чувство... си ти.

 

Но не стигна да дам свойта прошка на тези, които
се прицелваха в мене със думи... юмруци... дела...
Как се галят на дявола острите, черни, копита?
Нямам още у себе си толкоз от теб, Доброта!...

 

Но ми стига да чувствам как топлиш сърцето ми ти,
и когато изпълниш го цялото, знам, че ще мога
да оставя след себе си чисти следи... И добри.
И ще се доближа опростена, смирена... 
до Бога.

 

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Респект,пред таланта!
  • "Аз съм само човек и преминах сто метаморфози,
    докато разбера, че най-важното чувство... си ти."

    Аплодисменти!
  • Оххх..., - много ми хареса, дори ме просълзи...!!! И аз така понякога...!!!
    "Понякога съм бяла и добра.
    Как рядко ми се случва да съм бяла!
    Тогава искам сън да подаря
    на всекиго. И свойта обич цяла

    да счупя на парченца от стъкло,
    да пръсна и добри ръце да сгрея.
    И дала сок на нечие стъбло,
    да пазя свойта тайна, че живея!"
Предложения
: ??:??