18 мар. 2025 г., 17:25

Доброта 

  Поэзия
65 4 14
Като лъч в мъглата е тя,
мехлем за ранената гръд,
птица спряла над вода,
за глътка от дългия път.
Тя е в шепота на клони,
събрали утринна роса
и в нежни длани знойни,
свили на точица скръбта.
Капка дъжд е във пустиня,
в напуканите устни на дете
и утеха е, душа закриля,
ветрец е, що облаче зове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Все права защищены

Предложения
: ??:??