Доброта
Като лъч в мъглата е тя,
мехлем за ранената гръд,
птица спряла над вода,
за глътка от дългия път.
Тя е в шепота на клони,
събрали утринна роса
и в нежни длани знойни,
свили на точица скръбта.
Капка дъжд е във пустиня,
в напуканите устни на дете
и утеха е, душа закриля,
ветрец е, що облаче зове.
Тя е звездицата в безкрая,
тих и вечен топъл зов,
тъмнината колкото да трае,
все ни връща тя любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
