10 июн. 2007 г., 17:58

Добротата и

734 0 0
 Добротата и огря го като пламьк
 и душата му поиска да не мрази,
 а само светло да се смее тя от радост,
 свалила най-накрая вехти си дрипи

 и облечена вьв празнична премяна,
 сред хората блестеше сьс ефекност,
 говоря за душата му, която стана
 от мрачна, вяла - пьлна сьс сьрдечност.

 Да, приказно изглежда, знам, вьв края,
 но това понякога се случва,
 сгрешилият човек се осьзнава
 и по пьтя си поема на обратно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...