10 jun 2007, 17:58

Добротата и

  Poesía
733 0 0
 Добротата и огря го като пламьк
 и душата му поиска да не мрази,
 а само светло да се смее тя от радост,
 свалила най-накрая вехти си дрипи

 и облечена вьв празнична премяна,
 сред хората блестеше сьс ефекност,
 говоря за душата му, която стана
 от мрачна, вяла - пьлна сьс сьрдечност.

 Да, приказно изглежда, знам, вьв края,
 но това понякога се случва,
 сгрешилият човек се осьзнава
 и по пьтя си поема на обратно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...