Добротата и

 Добротата и огря го като пламьк
 и душата му поиска да не мрази,
 а само светло да се смее тя от радост,
 свалила най-накрая вехти си дрипи

 и облечена вьв празнична премяна,
 сред хората блестеше сьс ефекност,
 говоря за душата му, която стана
 от мрачна, вяла - пьлна сьс сьрдечност.

 Да, приказно изглежда, знам, вьв края,
 но това понякога се случва,
 сгрешилият човек се осьзнава
 и по пьтя си поема на обратно.