10.06.2007 г., 17:58

Добротата и

731 0 0
 Добротата и огря го като пламьк
 и душата му поиска да не мрази,
 а само светло да се смее тя от радост,
 свалила най-накрая вехти си дрипи

 и облечена вьв празнична премяна,
 сред хората блестеше сьс ефекност,
 говоря за душата му, която стана
 от мрачна, вяла - пьлна сьс сьрдечност.

 Да, приказно изглежда, знам, вьв края,
 но това понякога се случва,
 сгрешилият човек се осьзнава
 и по пьтя си поема на обратно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...