Системата порочна, кривозъба,
пипалеста и слузесто изгнила,
убиваща, като отровна гъба,
цъфти от своя труп с свирепа сила.
Могъща е, когато е в разцвет,
разкъсва грубо всяка съпротива
и враговете си разпъва в сив отчет
решила вече, че ще ги убива.
Корупция и животинско право,
по-силни са от всяка еденица.
Захапката и е и от капан по-здрава,
а тя... а тя е гибелна мръсница...
Но няма вечност в тази чернота,
от глина са краката й, от глина.
Ще падне някой ден в пръстта
от дето е излязла уродлива.
Системата, когато е от зло,
очаква я разпадане, забрава,
но дотогава вие тя хоро
под звуци от омраза, не прощава.
Самотен глас не може да я срине,
но виж - тъй слага се начало -
Ще вдъхне той на другите заветна сила,
ще бъде клечката кибрит... която я запали...
И някой ден на кладата пищяща
системата ще се разпадне в сажди,
докато там, на лобното й място,
нещо красиво и добро се ражда..
02.11.2020.
Георги Каменов
© Георги Каменов Все права защищены
Благодаря ти за включването.