18 nov 2020, 8:14

Нещо красиво и добро ще се роди

  Poesía » Civil
1.2K 2 4

Системата порочна, кривозъба,

пипалеста и слузесто изгнила, 

убиваща, като отровна гъба, 

цъфти от своя труп с свирепа сила. 

 

Могъща е, когато е в разцвет, 

разкъсва грубо всяка съпротива

и враговете си разпъва в сив отчет

решила вече, че ще ги убива. 

 

Корупция и животинско право, 

по-силни са от всяка еденица.

Захапката и е и от капан по-здрава,

а тя... а тя е гибелна мръсница... 

 

Но няма вечност в тази чернота, 

от глина са краката й, от глина. 

Ще падне някой ден в пръстта 

от дето е излязла уродлива. 

 

Системата, когато е от зло, 

очаква я разпадане, забрава, 

но дотогава вие тя хоро

под звуци от омраза, не прощава. 

 

Самотен глас не може да я срине, 

но виж - тъй слага се начало - 

Ще вдъхне той на другите заветна сила, 

ще бъде клечката кибрит... която я запали... 

 

И някой ден на кладата пищяща

системата ще се разпадне в сажди, 

докато там, на лобното й място, 

нещо красиво и добро се ражда.. 

 

02.11.2020.

 

Георги Каменов 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трябва да вярваме, Димитър, трябва да вярваме, иначе нищо не ни остава...
    Благодаря ти за включването.
  • Бунт и оптимизъм. И категоричност.
  • Отново отличен, Ничка, мерси.
  • Животът с цялата си монохромност и улики на престъпление, което убива!
    Системата е ехо на двуличие и свирепост, на всички порочи-на власт, алчност, пари, рушвети и анархия!
    Това красиво и добро е химерно, но може би някой ден ще настъпи!
    Поздрави, Гош!
    В този стих улавям болката ти и отчаянието ти, омразата към системата!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...