18.11.2020 г., 8:14

Нещо красиво и добро ще се роди

1.2K 2 4

Системата порочна, кривозъба,

пипалеста и слузесто изгнила, 

убиваща, като отровна гъба, 

цъфти от своя труп с свирепа сила. 

 

Могъща е, когато е в разцвет, 

разкъсва грубо всяка съпротива

и враговете си разпъва в сив отчет

решила вече, че ще ги убива. 

 

Корупция и животинско право, 

по-силни са от всяка еденица.

Захапката и е и от капан по-здрава,

а тя... а тя е гибелна мръсница... 

 

Но няма вечност в тази чернота, 

от глина са краката й, от глина. 

Ще падне някой ден в пръстта 

от дето е излязла уродлива. 

 

Системата, когато е от зло, 

очаква я разпадане, забрава, 

но дотогава вие тя хоро

под звуци от омраза, не прощава. 

 

Самотен глас не може да я срине, 

но виж - тъй слага се начало - 

Ще вдъхне той на другите заветна сила, 

ще бъде клечката кибрит... която я запали... 

 

И някой ден на кладата пищяща

системата ще се разпадне в сажди, 

докато там, на лобното й място, 

нещо красиво и добро се ражда.. 

 

02.11.2020.

 

Георги Каменов 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трябва да вярваме, Димитър, трябва да вярваме, иначе нищо не ни остава...
    Благодаря ти за включването.
  • Бунт и оптимизъм. И категоричност.
  • Отново отличен, Ничка, мерси.
  • Животът с цялата си монохромност и улики на престъпление, което убива!
    Системата е ехо на двуличие и свирепост, на всички порочи-на власт, алчност, пари, рушвети и анархия!
    Това красиво и добро е химерно, но може би някой ден ще настъпи!
    Поздрави, Гош!
    В този стих улавям болката ти и отчаянието ти, омразата към системата!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...