25 авг. 2025 г., 21:52

Доброто съществува

279 1 0

Маската свали си ти, прозрачна ти е тя,

усмивката ти също – изкуствена е! Знай това!

Да “блеснеш“ искаш професионално и правиш номера,

но хората не са ти изтривалка, за да си изтриеш от тях и съвестта.

 

Аз искам да пробудя заспалото във нас добро,

че покрито е от злото и невидимо е то.

Къде изгубихме си добротата, че търсим я сега

и лутаме се в самотата, защото празни са нашите сърца?

 

Доброто съществува, аз вярвам във това

и в шепи го събирам, за да построя света.

Изгуби се… изчезна.., като вихрушка отлетя

и чужда ни е вече тази доброта.

 

Да засадим в душите си добро, а във почвата поне едно дърво…

И не със сълзи да ги полеем, а водица да им налеем

да докоснем се до истина една, че само „Добротата ще спаси света“!

 

L.D.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лозена Димитрова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

26 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...