Адски слънчев пек над житата златни блесна.
Слънчев удар страховит добруджанци силно стресна.
И пот прелива, и умора в стомасите селяшки се превива.
Буен огън страшно пари и с болка ги облива.
Ту глава от адски пек слънчасва,
ту сила мъжка в душите селяшки изгасва.
''Да се трудим, да се трудим!'' - труженик стар гръмко викна.
''Трудим ли се, нищо не губим''- цяло село се провикна.
Сърцата бързо затуптяват, бурна пот челата им оплиска,
в тази нива пуста селяците се опасяват:
''Никой ли да се труди след нас не ще иска?''
Умора добруджанска, който никога не вижда, ...