''Добруджански песни'': Жътварско прозрение
Жътварско прозрение
Адски слънчев пек над житата златни блесна.
Слънчев удар страховит добруджанци силно стресна.
И пот прелива, и умора в стомасите селяшки се превива.
Буен огън страшно пари и с болка ги облива.
Ту глава от адски пек слънчасва,
ту сила мъжка в душите селяшки изгасва.
''Да се трудим, да се трудим!'' - труженик стар гръмко викна.
''Трудим ли се, нищо не губим''- цяло село се провикна.
Сърцата бързо затуптяват, бурна пот челата им оплиска,
в тази нива пуста селяците се опасяват:
''Никой ли да се труди след нас не ще иска?''
Умора добруджанска, който никога не вижда,
на труженика честен не трябва да завижда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Денис Халил Всички права запазени
