24 дек. 2008 г., 15:51

Добруване... Днес... Утре... Во века

768 0 13

Знак остави шпагата на Зоро,

призрак таен и обичан стожер.

Мое време литна, надобрува ли се?

Тук в несрета някой се отчайва.

Там във бъдното някой те очаква.

Крехко, непокарало си, зрънце.

В тази свята нощ покълна!

Ангел бял си, на теб и мен донасяш

със любов звездата Витлеемска!

Ех, с ридания съдбовни,

как звънят тъжовно...

Не унивай, попразнувай,

от душа раздай, ликувай

със добрувания, Коледа е!

Днес... Утре... Во века!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...