Добруване... Днес... Утре... Во века
Знак остави шпагата на Зоро,
призрак таен и обичан стожер.
Мое време литна, надобрува ли се?
Тук в несрета някой се отчайва.
Там във бъдното някой те очаква.
Крехко, непокарало си, зрънце.
В тази свята нощ покълна!
Ангел бял си, на теб и мен донасяш
със любов звездата Витлеемска!
Ех, с ридания съдбовни,
как звънят тъжовно...
Не унивай, попразнувай,
от душа раздай, ликувай
със добрувания, Коледа е!
Днес... Утре... Во века!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
