24.12.2008 г., 15:51

Добруване... Днес... Утре... Во века

765 0 13

Знак остави шпагата на Зоро,

призрак таен и обичан стожер.

Мое време литна, надобрува ли се?

Тук в несрета някой се отчайва.

Там във бъдното някой те очаква.

Крехко, непокарало си, зрънце.

В тази свята нощ покълна!

Ангел бял си, на теб и мен донасяш

със любов звездата Витлеемска!

Ех, с ридания съдбовни,

как звънят тъжовно...

Не унивай, попразнувай,

от душа раздай, ликувай

със добрувания, Коледа е!

Днес... Утре... Во века!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...