Dec 24, 2008, 3:51 PM

Добруване... Днес... Утре... Во века

764 0 13

Знак остави шпагата на Зоро,

призрак таен и обичан стожер.

Мое време литна, надобрува ли се?

Тук в несрета някой се отчайва.

Там във бъдното някой те очаква.

Крехко, непокарало си, зрънце.

В тази свята нощ покълна!

Ангел бял си, на теб и мен донасяш

със любов звездата Витлеемска!

Ех, с ридания съдбовни,

как звънят тъжовно...

Не унивай, попразнувай,

от душа раздай, ликувай

със добрувания, Коледа е!

Днес... Утре... Во века!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...