Добряче
Пешо днеска беше гладен,
сандвича ми бе грамаден.
Лидка плачеше самичка,
че не я обичат всички.
Спря, погалих ѝ косата,
най-красива на земята.
А на Киро, че е умен,
казах, нищо че е шумен.
Борко вече не се бие
и приятели сме ние.
А на бърборана Златко
рекох, че разказва сладко.
Роза взех за госпожата,
че от нас си много пати.
Колко време ще ни трае?
Трудно е, но тя си знае.
Мама вкъщи тъй ме учи
и добро щом имам случай,
правя, без да се надувам,
но и с другите лудувам.
Малък съм, но продължавам,
малки добрини раздавам.
И помагам аз на всички,
на деца, животни, птички.
Щом добро сърцето грее
значи лесно ще живея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Френкева Все права защищены
