Пешо днеска беше гладен,
сандвича ми бе грамаден.
Лидка плачеше самичка,
че не я обичат всички.
Спря, погалих ѝ косата,
най-красива на земята.
А на Киро, че е умен,
казах, нищо че е шумен.
Борко вече не се бие
и приятели сме ние.
А на бърборана Златко
рекох, че разказва сладко. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse