Добър вечер, госпожо Надежда,
мислех, че си умряла,
отива ти тази златна одежда,
макар да си остаряла.
Аз съм цялата в дрипи от Вяра,
душата ми е на кръпки,
слава Богу, запазих се цяла
след толкова грешни постъпки.
Много дълго те чаках, Надеждо,
да оправиш поне малко нещата,
без теб трудно живота подреждах,
но такава била е Съдбата.
Късно идваш, госпожо Надежда,
забравих какво съм копняла,
ти си измама във златна прежда,
която разплитане цял живот няма.
© Ивон Все права защищены
Павлина Петрова