10 dic 2009, 10:54

Добър вечер, госпожо Надежда

  Poesía » Otra
1.1K 0 16

Добър вечер, госпожо Надежда,

мислех, че си умряла,

отива ти тази златна одежда,

макар да си остаряла.

 

Аз съм цялата в дрипи от Вяра,

душата ми е на кръпки,

слава Богу, запазих се цяла

след толкова грешни постъпки.

 

Много дълго те чаках, Надеждо,

да оправиш поне малко нещата,

без теб трудно живота подреждах,

но такава била е Съдбата.

 

Късно идваш, госпожо Надежда,

забравих какво съм копняла,

ти си измама във златна прежда,

която разплитане цял живот няма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вярвам! До последно! („Блажени са вярващите...”) Всеки може да постигне това, което му позволява убеждението. Христос е казал: „И всичко, което и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.” (Матей, гл. 21 : 22)... „Да ти се случи според твоята вяра.” – неговата благословия. И по ръба на звездите винаги виждам малка пролука... Надежда или вяра е тази светлинка?... Всъщност наскоро прочетох една мисъл в книгата: „Размърдай си задника” – Лари Уингет: „Ако казваш: „надявам се” – това е израз на несигурност и допускаш възможността надеждата да не се сбъдне, но ако казваш: "вярвам" – това е израз на увереност, че всичко рано или малко по-късно ще си дойде на мястото." ... Разсъждавам си доста по тази мисъл... Когато съм казвала: „надявам се”, не съм изпитвала несигурност, а по-скоро вяра, че нещото ще стане... Но, занапред казвам: „ВЯРВАМ!” Това е посоката към тайната – вярата! Всички приятели около мен и обстоятелствата дори (колкото изненадващи и сложни да са...), ми помагат да следвам вярната посока. Заедно, те са мой пътеводител и необичаен учител.
    Павлина Петрова
  • много е готино ...
  • Очарован съм, Ивон. Чудесна си.
  • Чудесен стих!
    Поздрави!
  • Човек трябва да се надява и да вярва,тогава и цялата Вселена му помага,но всичко трябва да идва от дълбоко,от сърцето
    Хубав стих!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...