Dec 10, 2009, 10:54 AM

Добър вечер, госпожо Надежда

  Poetry » Other
1.1K 0 16

Добър вечер, госпожо Надежда,

мислех, че си умряла,

отива ти тази златна одежда,

макар да си остаряла.

 

Аз съм цялата в дрипи от Вяра,

душата ми е на кръпки,

слава Богу, запазих се цяла

след толкова грешни постъпки.

 

Много дълго те чаках, Надеждо,

да оправиш поне малко нещата,

без теб трудно живота подреждах,

но такава била е Съдбата.

 

Късно идваш, госпожо Надежда,

забравих какво съм копняла,

ти си измама във златна прежда,

която разплитане цял живот няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вярвам! До последно! („Блажени са вярващите...”) Всеки може да постигне това, което му позволява убеждението. Христос е казал: „И всичко, което и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.” (Матей, гл. 21 : 22)... „Да ти се случи според твоята вяра.” – неговата благословия. И по ръба на звездите винаги виждам малка пролука... Надежда или вяра е тази светлинка?... Всъщност наскоро прочетох една мисъл в книгата: „Размърдай си задника” – Лари Уингет: „Ако казваш: „надявам се” – това е израз на несигурност и допускаш възможността надеждата да не се сбъдне, но ако казваш: "вярвам" – това е израз на увереност, че всичко рано или малко по-късно ще си дойде на мястото." ... Разсъждавам си доста по тази мисъл... Когато съм казвала: „надявам се”, не съм изпитвала несигурност, а по-скоро вяра, че нещото ще стане... Но, занапред казвам: „ВЯРВАМ!” Това е посоката към тайната – вярата! Всички приятели около мен и обстоятелствата дори (колкото изненадващи и сложни да са...), ми помагат да следвам вярната посока. Заедно, те са мой пътеводител и необичаен учител.
    Павлина Петрова
  • много е готино ...
  • Очарован съм, Ивон. Чудесна си.
  • Чудесен стих!
    Поздрави!
  • Човек трябва да се надява и да вярва,тогава и цялата Вселена му помага,но всичко трябва да идва от дълбоко,от сърцето
    Хубав стих!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...