“Добър вечер, приятелю млад!”...
Добър вечер от мен, Приятелю млад,
във една позабравена вече България –
тих, спокоен и малък, планинският град
ще те срещне със хората… своите…
Често има в очите тъга, но смехът
не докрай в своя ден са изгубили…
Щом празнуват, не с показна слава блестят -
пазят тихата памет и съвест…
Тук все още и рози уханни цъфтят
в малки дворчета, спомени скътали…
Все по-малко, обаче, се раждат деца ...