Дочаках

12 нояб. 2007 г., 08:59

Поэзия

836 0 3

Дочаках бръчките и сивото в косите...

любопитно.

И капка страх не виждам по немладата си кожа.

Ръцете ми израснаха в криле.

За да политна.

Но вече не желая. Може би, защото

МОЖЕ.

По въздуха в годините ми лепнат още чувствата -

със щедрост разпилявани, изплаквани, целувани.

А днес от въздуха си днешен дишам, сгушена

в онази моя обич, толкоз дълго недолюбвана.

И някак тази средна възраст страшно ми отива!

Навярно със годините очите помъдряват.

Не виждаш ли как ден след ден един във друг се вливаме -

ръцете загрубяват, а косите посивяват?...

Албумите не съм оставила от бързане прашасали.

Не съм забравила безброй отминали неща в килера.

Припомням си ги често.

По очите на децата ни.

И знам къде, ако поискам, всеки спомен ще намеря.

Крепя се. Безвъзвратно. Безкомпромисно. Безстрашно.

Във пламъка на всяка моя свещ в неделна утрин...

Да.

Знам, че някой ден след мене ще е прашно!

Но никой, който е ЖИВЯЛ. Не е изгубен.