PepiPetrova (Pepi Petrova)
186 4698
7 мар. 2017 г., 18:28

Дочут разговор 

  Поэзия » Юмористическая
425 2 4

  Днес разговор случайно, подочух, 

  между  комшии в махалата - 

  единият бе малко глух, 

  но за клюката, наостри сетивата...

 

- Разбра ли, комшу, Велко к'во направил? 

  От кака Гана, чух одеве. 

- Да не би, любовница, пак да е хванал, 

  гиди мискининът му неден? 

 

- Де туй да беше - взел той, та умрел! 

- Наш Велко ли, ма? Как? Къде? 

  Той беше грипав, верно, ма се съвзел, 

  как тъй, шъ вземе да умре? 

 

- Не бе, оня скитник със брадата, 

  де нощуваше в бараката, на Росен, 

  с кутии алуминиеви все, в торбата -  

  за рециклиране, ги носел... 

 

- Ааа, тоз Велко ли, ми тъй кажи, 

  инфаркт без малко, да получа! 

  От к'во умрел, я разкажи? 

  И по-високо де, така се не научи! 

 

- С ракия, здраво се насмукал, 

  наблъскал печката с дърва, 

  несретникът, със дрипите усукан, 

  залисал се, от топлото заспал...

 

  Подпалил се, как станало - не знаят,  

  пожарната уж, бързо долетела...

  От въглен или жега - тъй гадаят...

  бараката, кат' факла изгорела...

 

  То вътре, пълно със хартия,

  вехтории разни и дърва,

  тая пуста немотия,

  докара на човечеца - беля!  

 

- Бреей, Велко значи, се опекъл,

  набърже на мезе е станал!

  Сигур', нищо не е усетил?!

  Пред Господ, в тоя вид ли, е застанал?!.....

 

 .... Почувствах се виновно, някак -

  че случката трагична, ме засмя....

     Погледнах го от тук... оттатък,

  но на слуха, поднесено ми бе - така. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Pepi Petrova Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??