Дочут разговор
Днес разговор случайно, подочух,
между комшии в махалата -
единият бе малко глух,
но за клюката, наостри сетивата...
- Разбра ли, комшу, Велко к'во направил?
От кака Гана, чух одеве.
- Да не би, любовница, пак да е хванал,
гиди мискининът му неден?
- Де туй да беше - взел той, та умрел!
- Наш Велко ли, ма? Как? Къде?
Той беше грипав, верно, ма се съвзел,
как тъй, шъ вземе да умре?
- Не бе, оня скитник със брадата,
де нощуваше в бараката, на Росен,
с кутии алуминиеви все, в торбата -
за рециклиране, ги носел...
- Ааа, тоз Велко ли, ми тъй кажи,
инфаркт без малко, да получа!
От к'во умрел, я разкажи?
И по-високо де, така се не научи!
- С ракия, здраво се насмукал,
наблъскал печката с дърва,
несретникът, със дрипите усукан,
залисал се, от топлото заспал...
Подпалил се, как станало - не знаят,
пожарната уж, бързо долетела...
От въглен или жега - тъй гадаят...
бараката, кат' факла изгорела...
То вътре, пълно със хартия,
вехтории разни и дърва,
тая пуста немотия,
докара на човечеца - беля!
- Бреей, Велко значи, се опекъл,
набърже на мезе е станал!
Сигур', нищо не е усетил?!
Пред Господ, в тоя вид ли, е застанал?!.....
.... Почувствах се виновно, някак -
че случката трагична, ме засмя....
Погледнах го от тук... оттатък,
но на слуха, поднесено ми бе - така.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
Браво,Пепи!
