Samadhi (Гюлсер Мазлум)
242 643
3 апр. 2022 г., 21:06

Догонване с времето 

  Поэзия » Другая
354 1 4

                                                 

Нямам, нямам време за спорове,

за люти схватки на „Да“ и „Не“,

ни за последвали компромиси,

ни за самоупреци, нито за вини.     

Нямам, нямам време за тъгуване.

  

Нямам време за псевдолюбиви,

за полувярност и за полуистини,  

за дестинации с обратни билети,                                                           

за илюзии и за фалшиви идоли.                                                    

Нямам, нямам време за пилеене. 

 

Колкото по-малко до края остава,

толкова по-често умът ми замлъква.

Не се кося за щедро разпиляна грижа.

Не се коря за неспечелена шумна слава. 

Нямам, нямам време за самолинчуване.

 

Малко, малко дни ми остават! Колко ли?

Може би около една трета от изживяното.

Животът изтича като пясък през пръсти.

Изчезват в небитието скърби и радости.

Имам мигове само за обич и прегръдки.

 

С Жениха вечен мой танцувам фанданго.

Пулсът на сърцето мое догонва времето. 

 

Самадхи

 

 

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много сериозни въпроси засягаш, Сенд. Потребността е водещ мотив във всяка човешка деятелност или във въздържанието от такава. Предполагам, познаваш пирамидата на Маслоу. Защо споменавам за нея ли? Има отношение към написаното от теб в коментара ти. Благодаря за споделянето!
  • Има ли светът нужда от нас? Едва ли. Умиране на звезди и раждане на свръхнови. Космически студ и непоносими температури. Поглъщане и изхвърляне. Създаване и унищожаване. Катаклизми. И все пак... Някое цвете, дръвче, животинче или дете, имат нужда от нас. В това е магията.
  • Да, аз също мисля, че светът няма нужда от моята тъга. Недоимъкът, неволите тревогата на милиони тегнат на плещите ѝ. Колко много болка е понесла в своя бяг в пространството земята ни! Дали можем да тъгуваме само толкова, колкото решим? Христос е възкръснал за три дни. Роси, в трудни времена живеем, но животът е върховно благо и за това, че сме дарени с него аз и близките ми, благодаря всяко утро и всяка вечер на Вселената/Бог. Благодаря и на теб за споделянето!
  • След толкова загуби и изтекли години нямам време за безсмислие и тъга! Много моя е тази твоя творба, Гюлсер! Поздравления!
Предложения
: ??:??