Догонване с времето
Нямам, нямам време за спорове,
за люти схватки на „Да“ и „Не“,
ни за последвали компромиси,
ни за самоупреци, нито за вини.
Нямам, нямам време за тъгуване.
Нямам време за псевдолюбиви,
за полувярност и за полуистини,
за дестинации с обратни билети,
за илюзии и за фалшиви идоли.
Нямам, нямам време за пилеене.
Колкото по-малко до края остава,
толкова по-често умът ми замлъква.
Не се кося за щедро разпиляна грижа.
Не се коря за неспечелена шумна слава.
Нямам, нямам време за самолинчуване.
Малко, малко дни ми остават! Колко ли?
Може би около една трета от изживяното.
Животът изтича като пясък през пръсти.
Изчезват в небитието скърби и радости.
Имам мигове само за обич и прегръдки.
С Жениха вечен мой танцувам фанданго.
Пулсът на сърцето мое догонва времето.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
