Договор с небето

10 окт. 2012 г., 12:25

Поэзия

412 0 5

ДОГОВОР С НЕБЕТО

Не спирам с вощеница пред олтара ти

в иконописния сумрак на храма –

разминахме се някъде със вярата

и предполагам просто, че те няма.

Обратното би било невъзможно!

Но даже да греша, не се обиждай,

аз няма със молби да те тревожа –

ти напоследък имаш доста грижи...

И все пак, ако в далнини мъгляви

една субстанция, идея, мисъл

световните закони управлява –

аз договор със нея бих подписал.

За себе си не бих поискал нищо.

Защо ми е? И колко ми остава?

(Не е угаснал огънят в огнището,

но инак топли, другояче сгрява...)

Голямата ми грижа са децата!

В морето от прииждащи години

бих искал, като седнат на софрата си,

да имат винаги и хляб, и вино.

За тях съм алчен – искам чест и слава,

имàне тежко да препълва дните им...

Но този блясък да не заслепява!

Такава щедрост да не ги пресити!

Затуй ни ден почивка да не знаят

и всеки порив - порив нов да ражда

- да ги преследва яростно до края

неутолената духовна жажда!

...

Ако съм сбъркал, Боже, че те няма,

ако си все пак горе в небесата,

аз бих прекрачил с вощеница в храма...

Ти само имай грижа за децата!