На прага ни дойде и есента,
красива със прошарени
листа.
Така отмина бързо младостта,
децата ни пораснаха сега.
Тъй птиците отлитат си на юг,
разделя ни живота, идва студ.
Последният сезон ни предстои,
дано учителят да ни прости.
Полека вече слънцето се скрива,
косата сива бръчките покрива.
Кои сега са важните неща,
когато сме на прага на нощта?
Луната ще ни гледа без очи
небето е красиво, и не спи.
Душите ни останали сами
отлитат и превръщат се в звезди.
© Петко Костадинов Все права защищены