Докато пак от обич се пречупя.
Прехапах си въздишките.
Изсъсках ги.
Като неискан стон,
заседнал на дълбоко
в душата ми.
Намирам те.
Печален си.
Подритнат от сълзата ми.
Безоката.
Прегръщах си изсъхналите
вътрешности.
Едва те гледам.
Зверски плиткоумна съм.
Когато стане дума
за любов...
Изцеждам си сърцето
и... щастлива съм,
докато пак от обич
се пречупя.
Очите ти, препълнени
със вино...
Когато те удавя,
ще ги пия,
ще те целуна.
После ще си ида.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Маринова Все права защищены
