Докато пак от обич се пречупя.
Прехапах си въздишките.
Изсъсках ги.
Като неискан стон,
заседнал на дълбоко
в душата ми.
Намирам те.
Печален си.
Подритнат от сълзата ми.
Безоката.
Прегръщах си изсъхналите
вътрешности.
Едва те гледам.
Зверски плиткоумна съм.
Когато стане дума
за любов...
Изцеждам си сърцето
и... щастлива съм,
докато пак от обич
се пречупя.
Очите ти, препълнени
със вино...
Когато те удавя,
ще ги пия,
ще те целуна.
После ще си ида.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados
