Прехапах си въздишките.
Изсъсках ги.
Като неискан стон,
заседнал на дълбоко
в душата ми.
Намирам те.
Печален си.
Подритнат от сълзата ми.
Безоката.
Прегръщах си изсъхналите
вътрешности.
Едва те гледам.
Зверски плиткоумна съм.
Когато стане дума
за любов...
Изцеждам си сърцето
и... щастлива съм,
докато пак от обич
се пречупя.
Очите ти, препълнени
със вино...
Когато те удавя,
ще ги пия,
ще те целуна.
После ще си ида.
© Йоанна Маринова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
