Докато пак от обич се пречупя.
Прехапах си въздишките.
Изсъсках ги.
Като неискан стон,
заседнал на дълбоко
в душата ми.
Намирам те.
Печален си.
Подритнат от сълзата ми.
Безоката.
Прегръщах си изсъхналите
вътрешности.
Едва те гледам.
Зверски плиткоумна съм.
Когато стане дума
за любов...
Изцеждам си сърцето
и... щастлива съм,
докато пак от обич
се пречупя.
Очите ти, препълнени
със вино...
Когато те удавя,
ще ги пия,
ще те целуна.
После ще си ида.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
