Докато поспре дъжда...
Вятърът невинаги е порив
и понякога бездушно спи
тлее по дърветата следобед
и навървя лято в стих...
... и в очакване навярно да завихри
кратки думи в дълъг словоред
той пропусна тихите копнежи
на калинка влюбена в щурец...
... и тогава с черни многоточия
утрото преля от топъл дъжд
няколко калинки се поспряха
в дланите ми изведнъж...
... затова им нарисувах пролет
слънчице.. усмихната дъга
и един щурец да им припява
докато поспре навън дъжда...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
... и аз си имам, Естрея!
