Вятърът невинаги е порив
и понякога бездушно спи
тлее по дърветата следобед
и навървя лято в стих...
... и в очакване навярно да завихри
кратки думи в дълъг словоред
той пропусна тихите копнежи
на калинка влюбена в щурец...
... и тогава с черни многоточия
утрото преля от топъл дъжд
няколко калинки се поспряха
в дланите ми изведнъж... ...