19 июл. 2007 г., 09:21

Докато спорят

Поэзия

809 0 12

Синигери летят. Цветя напират
да се разтворят
за лъчите светлина...
А раните болят. Деца умират...
...................
Докато спорят
как света да поделят.

Отдавна сме без съвест и очи...
Проскубаха се нашите пера...
Закърмени с прокоба да мълчим
и да не пишем. Да не мислим
за това.

Затуй, че тука слънцето е златно,
а някъде до болка то гори...
Че тук дъжда е извор. Там е блато.
Че там е болка...
Тук не ни боли.

Затуй, че сме подвеждани и неми.
И слепи. Глухи. Безидейни...
Че смешните ни, глупави дилеми
отнемат ни най-ценното ни време...

.........................
А дори не сме благодарни за това, че сме от другата страна... просто случайно!
Как Бог го е решил? И дали не е изпитание? В което отдавна се провалихме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Шопче (Шопландия Софийска)

Кате,поклон!

2007-07-20T00:11:54+03:00
катеринарина (Катя)

Благодаря ви много за хубавите думи! Прегръщам ви!

2007-07-19T23:52:14+03:00
Романтик (Христо Костов)

Не зная какво да кажа. Трудно се коментира.
Поздравления , Катя!!!

2007-07-19T18:48:32+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Пореден, страшно силен и болезнен стих!
Велика си, Кате!

2007-07-19T14:29:38+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Винаги съм се замисляла аз какво мога да помогна.
Правя го за хората около мен, които са ми работници,
които нямат, а са трудолюбиви.
Понякога ми се плаче, не мога да съм напълно щастлива,
когато има много нещастни хора.Поздрав!!!

2007-07-19T13:43:27+03:00