Jul 19, 2007, 9:21 AM

Докато спорят

  Poetry
813 0 12

Синигери летят. Цветя напират
да се разтворят
за лъчите светлина...
А раните болят. Деца умират...
...................
Докато спорят
как света да поделят.

Отдавна сме без съвест и очи...
Проскубаха се нашите пера...
Закърмени с прокоба да мълчим
и да не пишем. Да не мислим
за това.

Затуй, че тука слънцето е златно,
а някъде до болка то гори...
Че тук дъжда е извор. Там е блато.
Че там е болка...
Тук не ни боли.

Затуй, че сме подвеждани и неми.
И слепи. Глухи. Безидейни...
Че смешните ни, глупави дилеми 
отнемат ни най-ценното ни време...

.........................
А дори не сме благодарни за това, че сме от другата страна... просто случайно!
Как Бог го е решил? И дали не е изпитание? В което отдавна се провалихме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Кате,поклон!
  • Благодаря ви много за хубавите думи! Прегръщам ви!
  • Не зная какво да кажа. Трудно се коментира.
    Поздравления , Катя!!!
  • Пореден, страшно силен и болезнен стих!
    Велика си, Кате!
  • Винаги съм се замисляла аз какво мога да помогна.
    Правя го за хората около мен, които са ми работници,
    които нямат, а са трудолюбиви.
    Понякога ми се плаче, не мога да съм напълно щастлива,
    когато има много нещастни хора.Поздрав!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....