Докато те чакам
Вървя назад
и ветровете гоня.
Обръщам се напред,
какво да сторя.
До теб мечтая да се скрия,
с въздишки от любов да се завия.
Вървя назад
и дъждовете укротявам.
Обръщам се напред,
на теб се уповавам,
когато зимата тършува из душата,
когато съм сама и непозната.
Вървя назад
и чувствата събирам.
Обръщам се напред
и теб съзирам.
За мен си приказна омая,
изстрадан стон, застинал във безкрая.
Вървя назад
и времето прегръщам.
Обръщам се напред
и искам да се връщам,
назад към чувството, което съживява,
душата прикована то освобождава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
