Nov 30, 2007, 9:34 AM

Докато те чакам

  Poetry » Love
1.1K 0 11

Вървя назад

и ветровете гоня.

Обръщам се напред,

какво да сторя.

До теб мечтая да се скрия,

с въздишки от любов да се завия.

 

Вървя назад

и дъждовете укротявам.

Обръщам се напред,

на теб се уповавам,

когато зимата тършува из душата,

когато съм сама и непозната.

 

Вървя назад

и чувствата събирам.

Обръщам се напред

и теб съзирам.

За мен си приказна омая,

изстрадан стон, застинал във безкрая.

 

Вървя назад

и времето прегръщам.

Обръщам се напред

и искам да се връщам,

назад към чувството, което съживява,

душата прикована то освобождава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...