Nov 30, 2007, 9:34 AM

Докато те чакам

  Poetry » Love
1.1K 0 11

Вървя назад

и ветровете гоня.

Обръщам се напред,

какво да сторя.

До теб мечтая да се скрия,

с въздишки от любов да се завия.

 

Вървя назад

и дъждовете укротявам.

Обръщам се напред,

на теб се уповавам,

когато зимата тършува из душата,

когато съм сама и непозната.

 

Вървя назад

и чувствата събирам.

Обръщам се напред

и теб съзирам.

За мен си приказна омая,

изстрадан стон, застинал във безкрая.

 

Вървя назад

и времето прегръщам.

Обръщам се напред

и искам да се връщам,

назад към чувството, което съживява,

душата прикована то освобождава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...