25 мар. 2007 г., 17:22

Докога?...

1K 0 10
Докога ще се събуждам
със спомен за утре
и ще търся надежди
в очите на мрака?
Докога в есента ще се лутам
и презрели усмивки
                 ще чакам?
Докога ще треперят ръцете
и ще къса юздите тъгата?
Докога
    като премръзнало цвете
ще заспивам
    с мечтите за лято?
Докога ли ще вярвам
            във приказки
и със вещици зли ще се боря?
Докога ще живея измислено
и с ленивия делник ще споря?
...        ...       ... 

До утре в теменужения залез,
в разлистения шепот на тревата.
От утре всички думи ще са казани,
от корен ще изтръгна тишината.
На скуката крилете ще подрежа,
ще грабя с пълни шепи от живота.
От утре ще раздавам капки нежност,
ще вярвам в красотата и в доброто.
От утре...      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...