25 мар. 2007 г., 17:22

Докога?...

1K 0 10
Докога ще се събуждам
със спомен за утре
и ще търся надежди
в очите на мрака?
Докога в есента ще се лутам
и презрели усмивки
                 ще чакам?
Докога ще треперят ръцете
и ще къса юздите тъгата?
Докога
    като премръзнало цвете
ще заспивам
    с мечтите за лято?
Докога ли ще вярвам
            във приказки
и със вещици зли ще се боря?
Докога ще живея измислено
и с ленивия делник ще споря?
...        ...       ... 

До утре в теменужения залез,
в разлистения шепот на тревата.
От утре всички думи ще са казани,
от корен ще изтръгна тишината.
На скуката крилете ще подрежа,
ще грабя с пълни шепи от живота.
От утре ще раздавам капки нежност,
ще вярвам в красотата и в доброто.
От утре...      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...