Докога?...
Докога ще се събуждам
със спомен за утре
и ще търся надежди
в очите на мрака?
Докога в есента ще се лутам
и презрели усмивки
ще чакам?
Докога ще треперят ръцете
и ще къса юздите тъгата?
Докога
като премръзнало цвете
ще заспивам
с мечтите за лято?
Докога ли ще вярвам
във приказки
и със вещици зли ще се боря?
Докога ще живея измислено
и с ленивия делник ще споря?
... ... ...
До утре в теменужения залез,
в разлистения шепот на тревата.
От утре всички думи ще са казани,
от корен ще изтръгна тишината.
На скуката крилете ще подрежа,
ще грабя с пълни шепи от живота.
От утре ще раздавам капки нежност,
ще вярвам в красотата и в доброто.
От утре...
със спомен за утре
и ще търся надежди
в очите на мрака?
Докога в есента ще се лутам
и презрели усмивки
ще чакам?
Докога ще треперят ръцете
и ще къса юздите тъгата?
Докога
като премръзнало цвете
ще заспивам
с мечтите за лято?
Докога ли ще вярвам
във приказки
и със вещици зли ще се боря?
Докога ще живея измислено
и с ленивия делник ще споря?
... ... ...
До утре в теменужения залез,
в разлистения шепот на тревата.
От утре всички думи ще са казани,
от корен ще изтръгна тишината.
На скуката крилете ще подрежа,
ще грабя с пълни шепи от живота.
От утре ще раздавам капки нежност,
ще вярвам в красотата и в доброто.
От утре...
© Нели Вангелова All rights reserved.
