25 mar 2007, 17:22

Докога?...

  Poesía
1K 0 10
Докога ще се събуждам
със спомен за утре
и ще търся надежди
в очите на мрака?
Докога в есента ще се лутам
и презрели усмивки
                 ще чакам?
Докога ще треперят ръцете
и ще къса юздите тъгата?
Докога
    като премръзнало цвете
ще заспивам
    с мечтите за лято?
Докога ли ще вярвам
            във приказки
и със вещици зли ще се боря?
Докога ще живея измислено
и с ленивия делник ще споря?
...        ...       ... 

До утре в теменужения залез,
в разлистения шепот на тревата.
От утре всички думи ще са казани,
от корен ще изтръгна тишината.
На скуката крилете ще подрежа,
ще грабя с пълни шепи от живота.
От утре ще раздавам капки нежност,
ще вярвам в красотата и в доброто.
От утре...      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...