25 mar 2007, 17:22

Докога?...

  Poesía
1K 0 10
Докога ще се събуждам
със спомен за утре
и ще търся надежди
в очите на мрака?
Докога в есента ще се лутам
и презрели усмивки
                 ще чакам?
Докога ще треперят ръцете
и ще къса юздите тъгата?
Докога
    като премръзнало цвете
ще заспивам
    с мечтите за лято?
Докога ли ще вярвам
            във приказки
и със вещици зли ще се боря?
Докога ще живея измислено
и с ленивия делник ще споря?
...        ...       ... 

До утре в теменужения залез,
в разлистения шепот на тревата.
От утре всички думи ще са казани,
от корен ще изтръгна тишината.
На скуката крилете ще подрежа,
ще грабя с пълни шепи от живота.
От утре ще раздавам капки нежност,
ще вярвам в красотата и в доброто.
От утре...      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...