Докога със маргаритки ще играя
и за теб наивно сляпо ще мечтая?
Знам, че си далеч и няма да си мой,
ала пак отеква в мене силен вой.
Искам да си тук до мен, да ме прегърнеш
и искрата на живота в мен да върнеш,
защото ти взе я, когато замина
и оттогава в душата ми е зима.
Няма весел смях и цветно настроение,
без теб е просто сиво ежедневие.
Така е вече повече от година,
достатъчно време, струва ми се, мина. ...