Докога?

Jul 30, 2009, 11:40 AM

Poetry » Love

951 0 2

Докога със маргаритки ще играя

и за теб наивно сляпо ще мечтая?

Знам, че си далеч и няма да си мой,

ала пак отеква в мене силен вой.

Искам да си тук до мен, да ме прегърнеш

и искрата на живота в мен да върнеш,

защото ти взе я, когато замина

и оттогава в душата ми е зима.

Няма весел смях и цветно настроение,

без теб е просто сиво ежедневие.

Така е вече повече от година,

достатъчно време, струва ми се, мина.

Но при цялото ми силно желание

да те изтрия от моето съзнание,

ти упорито в мислите ми се разхождаш

и без срам дори в сънищата ме спохождаш.

За чудо моля се, напук на безнадеждността -

с тебе да сме двама, заедно във вечността.

И питам се пак, докога ще е така?

Докога ще те чакам с болка и тъга?

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Dimena (Димена)

2009-09-22T00:52:00+03:00

Сорбус,малко си прекалил!Ако не ти харесва, защо изобщо си написал коментар?Даринче, опитай се да го преработиш в рими, дете !И затвори устата на чичко Сорбус !Не унивай !
Sorbus (Пенко Пенков)

2009-07-30T12:43:53+03:00

Непоръбено!...