Докога със маргаритки ще играя
и за теб наивно сляпо ще мечтая?
Знам, че си далеч и няма да си мой,
ала пак отеква в мене силен вой.
Искам да си тук до мен, да ме прегърнеш
и искрата на живота в мен да върнеш,
защото ти взе я, когато замина
и оттогава в душата ми е зима.
Няма весел смях и цветно настроение,
без теб е просто сиво ежедневие.
Така е вече повече от година,
достатъчно време, струва ми се, мина. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up