Докога?
Докога със маргаритки ще играя
и за теб наивно сляпо ще мечтая?
Знам, че си далеч и няма да си мой,
ала пак отеква в мене силен вой.
Искам да си тук до мен, да ме прегърнеш
и искрата на живота в мен да върнеш,
защото ти взе я, когато замина
и оттогава в душата ми е зима.
Няма весел смях и цветно настроение,
без теб е просто сиво ежедневие.
Така е вече повече от година,
достатъчно време, струва ми се, мина.
Но при цялото ми силно желание
да те изтрия от моето съзнание,
ти упорито в мислите ми се разхождаш
и без срам дори в сънищата ме спохождаш.
За чудо моля се, напук на безнадеждността -
с тебе да сме двама, заедно във вечността.
И питам се пак, докога ще е така?
Докога ще те чакам с болка и тъга?
© Дарина Иванова All rights reserved.
!Ако не ти харесва, защо изобщо си написал коментар?Даринче, опитай се да го преработиш в рими, дете 
